Сега или никога: Есетрите се нуждаят от европейско сътрудничество


Виена – Критичното състояние на 8-те европейски есетрови вида обедини експерти на високо равнище от Европейския съюз и съседните страни на конференция, проведена в рамките на австрийското председателство на ЕС и Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR) на 9 и 10 юли 2018 г. Очаква се конференцията да даде тласък на предприемането на много необходимите мерки и политики за сътрудничество и координация между държавите от есетровия район, за да се защитят тези критично застрашени риби.

WWF си сътрудничи със Световното общество за опазване на есетрите (WSCS) – глобална мрежа от експерти по есетрови риби, за да се създаде нов Паневропейски план за действие за есетрите. Той ще бъде изготвен съгласно Бернската конвенция (Конвенция за опазване на европейската дива природа и природните местообитания) и ще служи като водеща рамка за всички държави от есетровия район в Европа.

“Есетрите са свидетели на възхода и падението на европейските империи, но нямат концепция за националните граници, които пресичат техните древни миграционни маршрути. Те са отличен символ на необходимостта от международно сътрудничество – една държава не може да ги защити без усилията на своите съседи”, сподели Беате Стрибел, координатор на работата на WWF за опазване на есетрите.

WWF приветства водещата роля на австрийското председателство на ЕС за засилване на мерките за опазване на есетрите и подчертава голямата неотложност за тяхното прилагане. ЕС вече показа, че защитата на тези риби е приоритет, като финансира два проекта по програма LIFE за есетрите – LIFE Sterlet, ръководен от Австрийския университет за природни ресурси и приложни науки и LIFE за дунавските есетри, ръководен от WWF.

Ясно е какво трябва да се направи:

  • Предотвратяване на бракониерството и незаконната търговия с хайвер и други есетрови продукти чрез ефективно прилагане на закона;
  • Прилагане на програми за размножаване на всички есетрови видове на ръба на изчезването;
  • Гарантиране на пълно прилагане на Рамковата директива за водите (РДВ);
  • Отстраняване на основните прегради и улесняване на миграцията в ключовите реки. Най-голямата пречка в река Дунав е липсата на рибен проход при язовир “Железни врата”;
  • Защита на съществуващите места за хвърляне на хайвера и прехрана от по-нататъшно влошаване и предотвратяване на изграждането на навигационни канали или драгиране.

“Есетрите са оцелели от епохата на динозаврите, но можем да станем свидетели на изчезването им в наши дни, ако не предприемем действия сега”, каза Йорн Геснер, водещ учен в WSCS. “Искаме да видим, че есетрите се възстановяват като символ на здравословното състояние на европейските свободно течащи реки.”

Андреас Баумюлер, ръководител “Природни ресурси” в европейския офис на WWF в Брюксел, заяви: “Здравите сладководни екосистеми са от решаващо значение за опазването на есетрите. Въпреки това, от доклада на Европейската агенция по околна среда “Състояние на европейските води” от 2018 г. стана ясно, че правителствата не успяват да защитят тези ценни местообитания, като само 40% от европейските води понастоящем се смятат за здрави. Ако искаме да дадем шанс на есетрите да оцелеят, държавите-членки сега трябва да обърнат тази тревожна тенденция, като приложат адекватно Директивата на ЕС за местообитанията и Рамковата директива за водите.”

WWF работи активно за опазването на есетрите в повечето дунавски страни, в Рейн в Холандия, във Вистула в Полша и в Риони в Грузия. Ние подкрепяме прилагането на Рамковата директива за морската среда, Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES) и регионалните речни и морски конвенции като Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR) или Конвенцията за Средиземно море, тъй като всички те са изключително важни за защитата на тези риби. Някога в почти всички европейски реки са се срещали есетри, но днес седем от осемте вида са застрашени от изчезване. Основните причини са прекомерен риболов и загуба на местообитанията, дължаща се на прегради по реките като язовирите, които блокират миграционните пътища и възпрепятстват хвърлянето на хайвера.

В рамките на ЕС единствената река с естествено възпроизвеждащи се есетрови популации остава Дунав. Ключови, но вече не възпроизвеждащи се, запаси все още има в реките По (Италия) и Жиронд (Франция). Зарибявания се извършват във Франция, Германия, Полша, Австрия и Холандия.