Свръхулов и търговия с хайвер

Свръхуловът — някога законен, а сега не — е основната пряка заплаха за оцеляването на дунавските есетри.

Основната причина за свръхексплоатацията е изключително високата икономическа стойност на хайвера на есетровите риби. Месото им също е търсено като деликатес. Черните пазари в целия регион са в разцвет, а незаконен хайвер от България и Румъния може да се намери в няколко други държави членки на ЕС. През 2011 г. доклад на TRAFFIC, изготвен за WWF, разкри общо 14 случая на иззет незаконен хайвер с произход България (27,5 кг в пет случая) и Румъния (25 кг в девет случая), докладвани от държави — членки на ЕС, между 2000 и 2009 г. Нито България, нито Румъния са докладвали поотделно за незаконен улов, което показва нуждата от стриктно прилагане на закона в двете държави.

През 2000 г. Украйна стана първата страна в региона, която обявява пълна забрана за улов на есетрови риби – както промишленият, така и спортният и любителският. Ако есетри са хванати като съпътстващ улов, те трябва да бъдат освободени живи или мъртви, а риболовният кораб трябва да информира местните органи на властта за вида и размера на уловените риби.

През 2006 г. Румъния също обявява забрана за улов на есетрови риби. 10-годишната забрана, изтичаща през 2015 г., беше допълнително удължена до 2021 г.  Българските власти последваха този пример и през 2011 г. е обявена едногодишна забрана, удължена по-късно до 2021 г.

В Сърбия е въведена пълна забрана за улов на пет вида есетри през 2005 г. за период от 10 години и впоследствие е удължена с още 10 години – до 2025 г. Чигата все още може да бъде ловена, но има ограничения – не по време на периода на хвърляне на хайвер (1 март – 31 май) и екземплярите трябва да са над 40 cm. Контролът върху улова на чиги обаче е недостатъчен и има очевиден спад в размера на популацията.

Тъй като уловът на есетрови риби в момента е незаконен, събирането на достоверни факти е трудно и голяма част от информацията е анекдотична. Въпреки забраната, бракониерството изглежда продължава да бъде широко срещано и това е видно от проведени разговори с рибари и инспектори по риболов, както и от незаконното оборудване за улов на есетрови риби, което редовно се изземва. Това става ясно от първото по рода си проучване на пазара на хайвер в Румъния и България, проведено от WWF през 2011-2012 г. Според доклада, независимо от благоприятното законово положение в двете държави, провеждащите проучването са имали няколко възможности да закупят незаконен хайвер в Румъния и България, а в два ресторанта сервитьори са твърдели, че хайверът е от диви дунавски есетрови риби. Освен това, събраните 30 проби показват ясни нарушения на разпоредбите за етикетиране по CITES и регламентите на Европейския съюз за търговията с дива флора и фауна.

Друго проучване на хайвер от есетри, продаван от украински търговци на дребно, беше извършено през 2015 г. от WWF Украйна,Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Държавната агенция по рибарство в Украйна и доброволци. Събраните 21 проби показаха неточности в етикетирането по CITES – както на вносните продукти, за които етикетирането по CITES е задължително, така и на украинските, за които то е препоръчително.

Незаконният или недеклариран улов може да достигне 90% от есетровия улов. Есетрите няма да оцелеят, освен ако риболовът не намалее значително.