WWF се бори с бракониерството на есетри по Дунав


Есетрите по река Дунав са надживели динозаврите, но сега са сред най-застрашените риби в света. За да ги опази от изчезване, проектът на WWF „Живот за Дунавските есетри“ работи с правоприлагащите органи, регулиращи риболова по реката, а също и с рибарските общности, които имат нужда от адекватни алтернативи за препитание.

Някога Дунав е бил обитаван от шест вида есетри, представляващи единствените диви популации в Европейския съюз. Днес четири от тях са застрашени (моруната, руската естера, чигата и пъстругата), а две (шипът и атлантическата есетра) се смятат за изчезнали.

Проектът „Живот за Дунавските есетри“ цели да облекчи натиска върху техните популации. Това става чрез подобряване ефективността на правоприлагащите органи, осигуряване правна защита на видовете, както и чрез подкрепа на риболовните общности, които разчитат основно на доходи от улов на есетри.

„Риболовът трябва пак да остане източник на доходи, но не и за сметка на есетровите популации“, казва Юта Ярл от WWF Австрия, координатор на проекта „Живот за Дунавските есетри“.

Бракониерството продължава

Благодарение на усилията по проекта, както и на активната кампания на WWF Сърбия, тази година сръбското Министерство на околната среда въведе забрана за улов на един от застрашените есетрови видове в Дунав – чигата. Наред със съществуващите постоянни и временни ограничения за улов и продажба на диви есетри в България, Румъния и Украйна, това означава, че от 1 януари насам всички видове есетрови риби са под закрила в целия район на Долен Дунав.

Въпреки това, според последния доклад за корупцията и търговията с хайвер, бракониерството и продажбата на хайвер от есетрови риби продължават. Нелегалният риболов и трафикът на хайвер, които застрашават оцеляването на дунавските есетри, са част от световния феномен – престъпления срещу дивата природа. Една от особеностите на трафика е практиката наречена „избелване“, при която нелегално добит от диви естери хайвер е измамно „легализиран“ чрез слагането на етикет с надпис „отгледан във ферма“. Високите цени на хайвера стимулират изобретателността на бракониерите въпреки забраните, а различаването на дивия от култивирания хайвер е трудно.

„За да можем да идентифицираме незаконните продажби, проектът работи с партньори за получаването на проби от есетров хайвер от ресторанти“, коментира Ярл. „Пробите се подлагат на изотопен анализ, за да се определи дали те са получени от див улов или от аквакултури. Въз основа на резултатите могат да бъдат обособени пазарни модели, които да послужат на правоприлагащите органи при проследяването на хайвера.“

Изграждане на трансгранична мрежа

Трансграничното сътрудничество е от основно значение за успеха на проекта. По тази причина WWF инвестира време и усилия за установяване на контакт с местните риболовни общности и правоприлагащи органи в България, Сърбия, Румъния и Украйна.

Забраните за риболов на есетри са изключително важни за възстановяването на техните популации. В същото време обаче те ограничават доходите на риболовните общности в райони, където трудно може да се намери друг тип заетост. Затова екипи на WWF от четирите държави се срещат с рибарите, за да разговарят за техния пооминък.

„Ние бяхме първите хора, които ги изслушаха след въвеждането на забраните за риболов“, обясни Ярл. „Първоначално само говорихме и слушахме, но сега работим върху реални решения.“

В Украйна например, вече се обсъждат алтернативни възможности за работа, включително създаване на условия за екологичен туризъм и за производство на сайдер.

Всички бизнес планове обаче трябва да имат предвид социално-икономическите различия в отделните страни. За тази цел бяха проведени проучвания в няколко риболовни общности по поречието на Долен Дунав. Резултатите от тях разкриха сериозни проблеми, сред които демографски спад, застаряване на населението и отчаяние от липсата на алтернативни средства за препитание.

Мрежите от правоприлагащи органи са другата критична целева група. Затова през март 2019 г. в Букурещ се проведе семинар с участието на граничните власти и агенциите, контролиращи риболова, от целия регион на проекта. Той беше част от усилията, целящи насърчаване на правоприлагащите органи да обменят знания, да работят колкото се може по-тясно заедно и да реагират бързо на сигнали за трафик и бракониерство. Още през 2018 г. и в четирите държави бяха организирани национални семинари. На тях се засигнаха теми като по-доброто прилагане на законите, контрола и предотвратяването на незаконния риболов, както и информационния поток между институциите.

Видими резултати

Ползите от работата в мрежа се доказаха през февруари 2019 г., когато съвместните усилия на риболовните общности, властите и WWF помогнаха за спасяването на 200-килограмова моруна край Силистра.

„Риболовните власти информирали местната полиция за наличието на бракониер. Така полицията спря кола с уловена двуметрова есетра, носеща хайвер. А екип на WWF България помогна на властите да опазят рибата жива, да се погрижат за раните ѝ, да ѝ инсталират проследяващ маркер и да я върнат обратно в реката. Тя е прекарала вероятно два часа извън водата, но е оцеляла, при това в добро състояние“, разказа Ярл. „Ето такива резултати искаме да постигаме.