Долното течение на Дунав, делтата на реката, както и Черноморското крайбрежие са просторни зони, които трябва да бъдат поставени под наблюдение, за да се предотврати незаконния улов на застрашени видове, като есетрите. Въпреки това обаче малък брой служители на реда са на разположение да „държат под око“ големи участъци от реката и крайбрежието. Опитът показва, че ограничените патрули не са достатъчни за превенция на бракониерството. Незаконни дейности могат да бъдат провеждани както през деня, така и през нощта, а нарушителите често разполагат и с висококачествено оборудване.
Интересното е, че доста прости инструменти, като например камери за видеонаблюдение, могат да бъдат полезни, както показа тестови случай в Украйна. В рамките на финансирания от ЕС проект „Живот за дунавските есетри“, въртяща се камера с външно управление беше дарена на граничарите във Вилкове и инсталирана на участък от делтата на Дунав, където се знае, че се извършва бракониерство на есетри. В резултат на това незаконният риболов в контролирания сектор спря, а граничната охрана дори забеляза как рибарите освобождават есетра, хваната като съпътстващ улов.
В тази връзка WWF организира трети онлайн семинар по проекта „Живот за Дунавските есетри“. Той беше посветен на наличните технически възможности с техните ползи и ограничения. Подобно на предишните два семинара – за ангажиране на риболовните общности в инициативи за опазване на околната среда и развитие на алтернативен поминък, няколко експерти в тази област се присъединиха да обменят опит с екипа на проекта.
Мелиса Шиле (докторант на Университета в Лафборо, Англия) разработва и тества безпилотни летателни апарати за наблюдение в горещи точки, където се провежда нелегален, недеклариран или нерегулиран риболов. Тя сподели опит от работата си по издирване на незаконни риболовни съоръжения в британските територии на Индийския океан и в Белиз. Мелиса обясни, че от употребата на дрон в долен Дунав и Черно море има смисъл, но уточни и още нещо: „Важно е да се знае какъв вид доказателства за бракониерството е необходим на властите, за да започнат разследване по даден случай. Пускането на дрон без конкретна цел не е достатъчно“.
Даниел Леонте (Национален институт за космически изследвания, Румъния) използва дронове заедно с полицейските сили в румънската част на делтата на Дунав. Той отчете много добри резултати не толкова за разобличаване на бракониерски прояви, колкото за разкриване на други заплахи за дивата природа, като например горски пожари.
Алфред Шум (директор „Иновации, науки, технологии и решения“, WWF Германия), обърна внимание на различните системи, които могат да бъдат използвани за предотвратяване на бракониерството. Той посочи конкретно: радарни сателитни системи, автоматични системи за идентификация (AIS), както и такива за проследяване на риболовни лодки и за откриване на бракониерство чрез анализ на скоростта и моделите на движение.
„Ще използваме тези ценни знания и съвети, за да подкрепим институциите в стремежа им да прилагат иновативни технологии за борба с бракониерството“, обеща Кристина Мунтеану от WWF Румъния. Изграждането на капацитет в правоприлагащите органи продължава да бъде ключова задача за екипа на проекта. Тя е пряко свързана и с усилията за възстановяване на деградиралите екосистеми, които са ценен съюзник на хората в борбата с климатичните промени.
