200-килограмова моруна е спасена в Дунав край Силистра


200-килограмова женска моруна, дълга повече от два метра, беше спасена край Силистра. Тя беше конфискувана от риболовните инспектори на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) след като беше уловена от бракониери в река Дунав край с. Айдемир. Два екипа на WWF присъстваха на място и се погрижиха за бременната женска.

Моруната, кръстена от своя спасител Силвия, е носила хайвер, който най-вероятно е щял да бъде продаден на черния пазар. След като екипите се погрижиха за раните й, рибата беше маркирана с проследяващ маркер и пусната обратно в реката в добро състояние, въпреки огромния стрес от улавянето ѝ и изваждането на сушата от бракониерите.

„Апетитът на човека към черния хайвер от моруна, превърнал се в синоним на луксозен начин на живот и унищожаването на местата за размножаване в големите реки, предопределят нерадостната съдба на този гигант,“, коментира Стоян Михов – експерт към WWF. „Есетрите са изключително силни и издръжливи риби, ние вярваме, че Силвия ще преодолее причинения от улова стрес и всички препятствия и опасности по пътя си, и ще даде живот на над половин милион малки морунки, които ще продължат да бъдат властелините на река Дунав“.

Достигайки тегло от над един тон и дължина от над пет метра, моруните са не само най-големите есетри, но и най-големите мигриращи риби в света. Въпреки че могат да живеят в продължение на един век, те се размножават само няколко пъти в живота си, защото навлизат в полова зрялост на 16-20-годишна възраст. Днес в долното течение на Дунав са единствените размножаващи се популации на четири вида есетри в Европа. Това са моруната, руската есетра, чигата и пъстругата, докато улов на шип и немска есетра не е регистриран от десетилетия.

Eсетрите са сред най-застрашените риби в световен мащаб, като всичките 27 есетрови вида са записани в Червената книга на Международния съюз за защита на природата. Работейки по опазването на тези емблематични риби, ние от WWF искаме не просто да възстановим една сриваща се екосистема, но и да дадем възможност на местните общности да се възползват и в бъдеще от ценните ресурси, които тя им предлага.(Ц)