Това стана ясно на регионалната среща на екипа в Белград
Партньорите по проекта „Живот за дунавските есетри“ се събраха в Белград, за да обсъдят постиженията, предизвикателствата и следващите стъпки за опазването на дунавските есетри.
Основни теми бяха дейностите с двете основни целеви групи: рибарските общности и тяхното социално-икономическо положение в България, Румъния, Сърбия и Украйна и институциите, ангажирани с опазването на дивите есетрови популации в четирите страни.
Като част от работата ни с рибарските общности проведохме предварителни проучвания (Анализ на социално-икономическото положение и природни ресурси в рибарските общности) в дунавски селища от всичките четири страни. Според изследванията, основните социално-икономически проблеми са: ниските доходи и слабите възможности за инвестиции във всички участвали общности, застаряващото население в някои от тях, ограничените възможности за местните хора да намерят алтернативни начини за препитание.
Изследванията дават някои конкретни идеи за бизнес проекти. За много рибарски общности туризмът е една от възможните алтернативи: еко, вело и кулинарен туризъм и наблюдение на птици. Селското стопанство е друга опция за генериране на доходи от местните – отглеждане на лозя, зеленчуци, плодове или добитък. Тепърва ще обсъждаме и развиваме тези идеи с рибарските общности.
По отношение на работата ни с правоприлагащите органи проведохме проучване какви са ролите и отговорностите на различните институции, въвлечени в опазването на есетрите. Основните изводи са, че трябва да се подобри сътрудничеството между тях на национално и регионално ниво, както и че е нужен обмен на добри практики и информация. Следващите ни стъпки на база тези изводи са да създадем обучителни видеоклипове и наръчници и да организираме национални и регионални семинари.
„Регионалната среща беше много добър инструмент за проследяване на напредъка на проекта – докъде сме с резултатите, кои са основните предизвикателства и къде да инвестираме повече енергия и усилия. Използвахме времето заедно, за да подобрим вътрешната комуникация, за да сме възможно най-ефективни в общата ни мисия: да спасим дунавските есетри”, сподели Юта Ярл, ръководител на проекта.
Намерете повече информация за дейностите и постиженията през първата година от проекта тук.
