Малко преди въвеждането на извънредното положение заради пандемията от Covid-19 във Видин и Свищов бяха проведени специализирани обучения като част от проекта „ЖИВОТ за дунавските есетри“. Те имаха за цел да повишат експертизата на ключови институции, отговорни за прилагането на националното законодателство в областта на опазването на застрашени видове като есетровите риби. Ангажирането на правоприлагащите звена е от решаващо значение в борбата с бракониерството и трафика на застрашени видове, както и за разбиването на организирани престъпни мрежи, участващи в контрабанда, пране на пари, укриване на данъци и фалшифициране на документи – все незаконни дейности, свързани и с престъпленията срещу околната среда. Днес сътрудничеството и ефективността в правоприлагането са по-важни отвсякога, тъй като организираната престъпност, както и отделни лица, опитват да се възползват по недобросъвестен начин от ограниченията за движение. Вече видяхме опити за бракониерски улов на диви естери в България и Украйна, както и редица нападения над защитени грабливи птици в няколко държави от Централна и Източна Европа.
В рамките на обученията над 50 служители на Гранична полиция бяха запознати с местообитанията и особеностите на есетрите, ключовите етапи от жизнения им цикъл, както и с разликите между местните и екзотичните видове. Ръководителят на практика „Води“ във WWF България Стоян Михов представи дългогодишната работа на природозащитната организация в сферата, както и основните проблеми, свързани с производството и търговията с есетрови продукти. „WWF се ангажира повече отвсякога да повишава осведомеността и да се бори срещу престъпленията в околната среда – особено с трафика на есетрови видове, които са изключително ценни за биологичното разнообразие на река Дунав и Черно море.“, каза Стоян Михов от WWF България.
Междувременно експерти от Българската агенция по безопасност на храните, както и от Института по океанология към БАН, имаха шанса да посетят практическо обучение в Института за изследване на диви животни „Лайбниц“ в Берлин и Агроизолаб в Кьолн. Там овладяха нови техники за проверка на произхода на есетровите продукти – дали идват от диви или от изкуствено отглеждани риби. Проф. д-р Арне Лудвиг от инсититута „Лайбниц“ демонстрира методи за идентификация на видовете, подпомагащи по-доброто разбиране на резултатите от проучванията на пазара за есетрови продукти в България, Румъния, Сърбия и Украйна.
Д-р Маркус Бонер от Агроизолаб представи изотопен анализ – техника, широко приета в съдебни дела и препоръчвана в различни международни указания, за проследяване на произхода на продукти, идващи от дивата природа, като слонова кост, дървен материал и т.н. Опитът беше полезен за българските експерти, които видяха на практика метод за ДНК анализ на хайвер.
Институциите у нас все още не са намерили решение за преодоляване на основния си проблем – липсата на достатъчно финансови средства за закупуването на необходимото оборудване и консумативи. Експертите обаче са категорични, че показаните техники са приложими и в тяхната работа и заявиха, че ще продължат да работят за опазването на есетрите, въпреки ограничените ресурси, до които имат достъп.
Първите резултати от обученията на правоприлагащите органи не закъсняха. През март българските и украинските власти успяха да предотвратят два опита за нелегален улов на моруни, което доведе до наказателно производство срещу бракониерите във Вилково.
Опазването на есетрите и техните местообитания са от решаващо значение ако искаме да постигнем основната цел на Новата сделка за природата и хората, а именно спиране на загубата на дива природа и изчезването на видове до 2030 г.
