Сигнализирайте за незаконен риболов

Подобно на хората, есетрите имат дълга продължителност на живота и достигат зрялост сравнително късно – при някои видове това не се случва преди навършване на 15-20 години. Това е само една от многото причини, които правят есетровите риби уязвими към свръхулов – отнема много години на популацията да се възстанови. По света съществуват общо 27 вида есетрови риби, като само 6 могат да бъдат открити в река Дунав. От тях 3 са критично застрашени, 1 е застрашен, а два се смятат за изчезнали.

В България има пълна забрана за улов на всички есетрови риби. Тя изрично упоменава, че не само риболовът е забранен, но също така отравянето, използването на експлозиви или всякакви други материали, които могат да вцепенят рибата. В допълнение разпоредбата забранява носенето, транспортирането и продаването на есетри, уловени в българските води на Дунав и Черно море, както и на есетрови продукти. Случайно уловена есетра трябва да бъде върната във водата незабавно.

Предотвратяването на незаконния риболов е трудно, но не невъзможно. Институтуциите са приели процедури и политики, които постановяват как се действа в случаи на нарушение на закона, но това, което може да окаже значително влияние при прилагането им, е гражданското участие и подкрепа. Ако станете свидетели на незаконен риболов, не се колебайте да сигнализирате за това!    

Ако мислите, че имате информация за незаконен риболов, моля сигнализирайте за това в Министерството на земеделието, храните и водите, използвайки електронната форма за подаване на сигнали: http://iara.government.bg/?page_id=15114 Съветваме Ви при възможност, като не застрашавате Вашата сигурност и здраве, да включите снимков и/или видео файл към Вашия електронен сигнал, както и максимално детайлно описание на видяното.

Farmed Beluga Caviar Tin  ©  WWF-David Prokop

Farmed Beluga Caviar Tin © WWF-David Prokop

Farmed Beluga Caviar Tin © WWF-Jutta Jahrl

Farmed Beluga Caviar Tin © WWF-Jutta Jahrl

Сигнализирайте за незаконна търговия на хайвер

Въпреки преустановяването на международната търговия на див хайвер, есетрите продължават да бъдат обект на бракониерство поради голямото му търсене. Хайверът от моруна, както и този от руска есетра, са сред най-скъпите храни в света. Световната търговия на хайвер е внимателно регулирана и следена, а в България търговията на див хайвер е изрично забранена.

Всички видове контейнери с хайвер, независимо от техния произход – див или от аквакултури, трябва да имат т.н. CITES етикет. CITES e съкратеното английско наименование на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, по коята България е страна членка. Издаването на разрешителни пo CITES за износ и внос е нормативно уредено в Чл. 80 от Закона за биологичното разнообразие и се извършва чрез Министерството на околната среда и водите.

Правилата, постановени от CITES, важат за продукти от диви есетри и такива от аквакултури и включват всички части на рибата: хайвер, месо, малки рибки, оплодени яйца, прочие. Конвенцията сама по себе си е международен инструмент за мониторинг на световната търговия на екземпляри на диви животни и растения, целящ тяхното опазване и оцеляване. Например, относно внос на продукти от есетровите риби, конвенцията постановява, че на човек е позволено без нужда от специално разрешително да внася до 125 грама есетрови продукти. Всеки един от продуктите трябва да има задължителния CITES етикет, да бъде законно придобит и пренасян в личния багаж. Най-популярният хайвер на българския пазар е от моруна, също позната като белуга или под научното й наименование Huso Huso.

Препоръчително е потребителите винаги да гледат за CITES етикет при закупуването на есетрови продукти (за справка – приложената снимка). Етикетът трябва да е добре залепен върху капачката и основната част на контейнерчето (например, бурканче или консерва) и да съдържа код от общо 6 елемента: (1) 3-буквен код за дадения екземпляр, (2) източник на хайвера (W за „див“, C за „развъдник“, F за женски индивид от развъдник с поне един див родител), (3) държава на произход, (4) година на добиване на продукта, (5) регистрационен код на опаковъчния цех, (6) идентификационен номер на партидата.

CITES етикетът е мощен инструмент срещу незаконната международна търговия на есетри и други застрашени видове, но недостатъчен. Потребителите са тези, които могат да допринесат за опазването на дунавското богатство – есетровите риби. Ако попаднете на хайвер от дива есетра или на контейнер без етикета на CITES, не се колебайте да сигнализирате за това!

 

Отговорният орган, до когото може да подадете своя сигнал за търговия на незаконен хайвер, е Българската агенцията по безопасност на храните. Сигнал може да подадете чрез тяхната гореща телефонна линия на номер 0700 122 99 или при попълване на електронната форма. Съветваме Ви при възможност, като не застрашавате Вашата сигурност и здраве, да включите снимков и/или видео файл към Вашия електронен сигнал, както и максимално детайлно описание на видяното.

Повече информация относно работата на различни национални и международни институции, агенции и неправителствени организации, работещи по проблемите с есетрови риби, може да откриете чрез изброените уеб-линкове:

Министерството на околната среда и водите

Българската агенцията по безопасност на храните

Изпълнителна агенция по околна среда

Международна комисия за опазване на река Дунав (ICPDR)

Програма LIFE на Европейската комисия за опазване на околната среда

Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES)

The Global Wildlife Trade Monitoring Network (TRAFFIC)

Стратегия на ЕС за дунавския регион / EU Strategy for the Danube Region (EUSDR)

Danube Sturgeons Task Force (DSTF)

International Association for Danube Research (IAD)

World Sturgeon Conservation Society (WSCS)

Wildlife Trade in the EU

Danube Parks

View the latest issue of Danube Watch online

View the latest issue of Danube Watch online