Първа кръгла маса в Румъния обединява работещите по проблемите, свързани с есетровите риби

First Round Table meeting, Galati, Romania. © WWF

Първата кръгла маса, част от проекта „Съвместни действия за повишаване на осведомеността относно прекомерната експлоатация на дунавските есетри в Румъния и България“ се състоя в Галац, Румъния, в непосредствена близост до значителен брой институти, неправителствени организации и органи, работещи по въпроси, свързани с опазването на есетровите риби и асоциации на рибарите. Участниците обмениха информация и обсъдиха актуални изследвания на есетровите популации, аквакултурното развитие, както и проблемите на рибарите и забраната за улов на есетри.

Участници в кръглата маса бяха представители на румънската „Гранична полиция“, Агенция “Митници”, Национална агенция по рибарство и аквакултури, Екологичен консултантски център на Галац, Институт за водната екология, риболов и аквакултури в Галац, Университетът „Дунареа Де Йос“ в Галац, представители на Биосферен резерват дунавска делта, Национален институт „Тулча“, Клуб по опазване на околната среда и алпийски туризъм „Браила“, Природонаучен музеен комплекс „Разван Агелута“, Риболовна асоциация в Галац „Лодка“, Асоциация на рибарите, както и на WWF Румъния.

Основни заключения за актуални изследвания в областта на есетровите риби:

  • Участниците се съгласиха, че наличните данни за есетровите популации, местообитания и миграция са недостатъчни поради липсата на средства и координация между изследователските организации. По-специално, местата за размножаване, зимуване и хранене на есетровите риби в река Дунав са все още слабо познати.
  • Участниците изчислиха, че ако добивът на риба в река Дунав остане същият, крайно високият брой рибари ще доведе до значителен спад в индивидуалните приходи на всеки рибар.
  • Според проучване, направено в станция за мониторинг на есетри „Исакча“, има слабо възстановяване на популацията на Белугите, което може да е резултат от проект по възстановяване, направено през 2006 г.

Основни заключения по темата за аквакултурите:

  • Участниците показаха силна подкрепа за аквакултурите и възстановяването на популацията на есетрите, но все още не е решено дали материалът, необходим за провеждане на възстановяването, да бъде предоставен от правителствена институция с традиции в есетровата аквакултура, или от частни есетрови ферми.

Основни заключения за положението на рибарите:

  • Участниците се съгласиха, че забраната за улов на есетри през 2006 г. е засегнала силно местните рибари, особено тези в делтата на река Дунав. В момента те ловят основно карагьоз и други дребни риби, но това не им носи същия доход, както уловът на есетри, което ги кара да не отчитат реалния улов.
  • Рибарите считат забраната за риболов на есетри за лоша идея, тъй като тя води до бракониерство, което не може да бъде контролирано. Според слухове, в периода 2012 – 2013 година са уловени около 100 есетрови риби, от които най-малко 12 са Белуги от Галац.
  • Националната агенция за риболов и аквакултура (НАРА) и рибари считат, че има твърде много органи, които участват в контролната дейност, което води до неефективен контрол. Общото мнение е, че всички останали органи следва да извършват дейността си само в присъствието на представител на НАРА. Достъпът до европейските фондове за риболов също е проблемен. Въпреки че парите са на разположение, изискванията за допустимост, бюрокрацията и необходимостта от съфинансиране силно ограничават достъпа до тези средства.

Основни заключения за забраната за улов, която изтича в края на 2015 г:

  • Всички страни са съгласни, че няма достатъчно есетрови риби, за да бъде разпределена квота между всички рибари (3330 по долен Дунав и в делтата на Дунав само в Румъния). Едно от предложенията е забраната да продължи, но да се позволи на всяка общност да извършва контролиран улов на не повече от две есетрови риби на година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *