Новини и дейности

И Румъния удължи забраната за улов на есетри с още пет години

Румъния също издаде заповед за удължаване с пет години на пълната забрана за улов на есетри в Дунав. През януари същото направи и България, така и от двете страни на реката уловът на тези редки риби е забранен поне до 2021 година.

„Есетрите. Запази дунавското богатство“ е номиниран за наградите „Натура 2000“

Проектът „Съвместни действия за повишаване на осведомеността относно свръхексплоатацията на дунавските есетри  в Румъния и България“, познат още като „Есетрите. Запази дунавското богатство бе номиниран за европейските награди „Натура 2000“ през 2016 г. в категорията „Комуникации“.

Необходими са мерки срещу „изпирането“ на есетрови продукти

Постоянният комитет на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES), призова в рамките на 66-то си заседание в Женева през януари, за спешни действия в борбата с незаконната търговия с продукти от диви животни, като рог от носорози и слонова кост, както и хайвер от есетри.

България удължи забраната за улов на есетри с още пет години

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури публикува тази седмица на сайта си заповед за въвеждане на нова петгодишна забрана за улов на есетри в българската акватория на река Дунав и Черно море.

Документът носи подписите на министрите на земеделието и храните Десислава Танева и на околната среда и водите Ивелина Василева. С него се забранява уловът на четирите вида есетрови риби, които все още се срещат в Дунав и в Черно море – руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (Acipenser ruthenus), пъструга (Acipenser stellatus) и моруна (Huso huso).

При случаен улов на екземпляри, същите трябва незабавно да бъдат върнати във водния басейн. Забранява се пренасянето, превозването и продажбата на есетрови риби и продукти от тях, уловени в българската акватория на река Дунав и Черно море, гласи текстът.

Заповедта представлява на практика удължаване с още пет години на забраната за улов на есетри, въведена у нас през 2011 г. Подобна забрана съществува в Румъния от 2006 г.

Тази мярка безспорно е необходима, но извън нея са нужни и други сериозни действия, координирани между държавите в поречието на Долен Дунав, за опазването на тези емблематични риби, коментира Веселина Кавръкова, директор на WWF България.

Есетровите риби достигат полова зрялост сравнително късно, при моруните, които живеят до 100 години, това се случва след 14-18-годишна възраст. По тази причина пет, та дори и десет години са твърде кратък период, за да очакваме резултати от забраната на улова, посочи тя.

По думите ѝ, ограничението върху улова обаче е само един от факторите, който би могъл да допринесе за възстановяване на популациите. Ключово е значението на опазването и възстановяването на местообитанията на есетрите. През последните години експерти от WWF България проучваха състоянието на есетрите и техните местообитания в българския участък на реката. След месеци работа на терен и стотици хвърлени мрежи, тези проучвания са все още в начален етап, а научните данни за есетрите са недостатъчни. Необходимо е проучванията да продължат – само ако знаем повече за местата, на които се размножават есетрите, ще можем да вземем ефективни мерки, за да ги защитим, посочи Кавръкова.

Зарибяванията също представляват възможност за укрепване на тези видове – три от които са  критично застрашени, а един е със статут на застрашен. През изминалите две години WWF България разсели над 50 000 малки чиги в река Дунав. Би било добре подобни зарибявания с генетично чисти дунавски екземпляри да се правят и от правителствата на държавите по течението на Долен Дунав.

WWF България ще продължи да работи в тясно сътрудничество с офисите на организацията в Румъния, Сърбия и Украйна за опазването на удивителните дунавски есетри. Изключително важно е да запазим долното течение на Дунав (от хидровъзела „Железни врата“ до Делтата) в естественото му състояние, за да дадем шанс на есетрите и на другите видове, населяващи водите на реката, призова Кавръкова.

За есетрите:
Появили се преди 200 милиона години, есетровите риби са древен вид мигриращи риби, които днес са на ръба на изчезването. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популациите на есетрови риби в света днес, като Румъния и България притежават единствените все още жизнеспособни популации от диви есетрови риби в Европейския съюз.

Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрови риби са най-застрашените животни, включени в Червената книга на световнозастрашените видове на Международния съюз за опазване на природата. До 19-ти век гигантски есетрови риби мигрират по река Дунав чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности. Днес обаче три от шестте местни дунавски видове се определят като критично застрашени, един като застрашен, а два се смятат за изчезнали.

Основните заплахи пред есетрите са измененията в реката (загубата на местата за размножаване и отрастване на рибките и прекъсването на миграционния им път), замърсяването на водата, свръхуловът и бракониерството.

Осем ферми за аквакултури в България и Румъния се ангажираха с опазването на есетрите

Осем компании – четири в България и четири в Румъния – подписаха етичен кодекс на WWF за опазване на есетровите риби. По този начин те се ангажират да спазват действащото национално, европейско и международно законодателство, както и да прилагат най-добрите бизнес практики.

Репортаж на ZDF за незаконния хайвер в Русия

Със строги правила Русия се опитва да спаси последните диви есетри в река Волга и Каспийско море. Разследване на „Planet е“ и WWF обаче показва, че незаконната търговия продължава. Изкушението е голямо, тъй като печалбите от хайвера могат да бъдат значителни. Можете да гледате репортажа, с участието на консервационния екперт на WWF Юта Ярл на този линк (на немски език).

Ето кратко обобщение на материала на ZDF:

Юта Ярл: Внимавайте с хайвера от Русия

Консервационният експерт по есетрите на WWF Юта Ярл се завърна наскоро от посещение в Русия, където придружи германски телевизионен екип, снимащ филм за незаконния улов на есетри. Помолихме я да сподели впечатленията си от пътуването. Интервю на Полина Славчева.

Веригата за производство и преработка на риба в Румъния трябва да се подобри

Необходими са мерки за подобряване на веригата за производството и обработка на риба в Румъния. Това е едно от заключенията на третата кръгла маса, посветена на есетрите, състояла се на 13 май в рибното стопанство Чокънещ, близо до Букурещ. Срещата бе част от проекта „Есетрите. Запази дунавското богатство „.