И Румъния удължи забраната за улов на есетри с още пет години

Şipul © Hartmut Jungius / WWF-Canon

Румъния също издаде заповед за удължаване с пет години на пълната забрана за улов на есетри в Дунав. През януари същото направи и България, така и от двете страни на реката уловът на тези редки риби е забранен поне до 2021 година.

Интересно е, че румънската забрана обхваща пет вида есетри, а българската четири. И в двете се изброяват следните видове: руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (Acipenser ruthenus), пъструга (Acipenser stellatus) и моруна (Huso huso), докато шипът (Acipenser nudiventris) е споменат само в румънския документ. Това е така, тъй като според Червената книга на Република България видът вече е изчезнал от Дунав, съответно българската забрана се отнася за видовете, които все още се срещат в реката. При изготвянето на собствената забрана, Румъния обаче прилага Червения списък на световно застрашените видове на IUCN, според който видът е със статут на критично застрашен, а не на изчезнал. Последният документиран случай на улов на шип в Румъния е през петдесетте години на миналия век, така че шансовете тази риба да се среща във водите на реката не са големи.

Безспорно изчезнал от водите на Дунав е видът атлантическата есетра (Acipenser sturio), чието присъствие в Дунав е документирано само до началото на 20-ти век. Три от четирите вида, за които се отнася българската забрана – моруната, руската есетра и пъстругата – са критично застрашени, а чигата е със статут на застрашен вид.

Според Кристина Муняну, ръководител на сладководни проекти във WWF Румъния, удължаването на забраната е необходима, но недостатъчна мярка. По думите ѝ, е необходимо създаването на механизми, чрез които рибарите да бъдат подкрепяни да получават доходи от алтернативни източници, свързани с опазването на местообитанията. Мунятну посочва, че има нужда от адекватна програма за зарибяване и за измерване на ефектите от консервационните дейности.

На подобно мнение е и Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България, която коментира при въвеждането на българската забрана, че ограничението върху улова е само един от факторите, който би могъл да допринесе за възстановяване на популациите. Ключово е значението на опазването и възстановяването на местообитанията на есетрите. През последните години експерти от WWF България проучваха състоянието на есетрите и техните местообитания в българския участък на реката. След месеци работа на терен и стотици хвърлени мрежи, тези проучвания са все още в начален етап, а научните данни за есетрите са недостатъчни. Необходимо е проучванията да продължат – само ако знаем повече за местата, на които се размножават есетрите, ще можем да вземем ефективни мерки, за да ги защитим, посочи Кавръкова.

Зарибяванията също представляват възможност за укрепване на тези видове – три от които са  критично застрашени, а един е със статут на застрашен. През изминалите две години WWF България разсели над 50 000 малки чиги в река Дунав. Би било добре подобни зарибявания с генетично чисти дунавски екземпляри да се правят и от правителствата на държавите по течението на Долен Дунав, смята тя.

В момента се подготвя нова експедиция, в рамките на която представители на WWF, учени от Българската академия на науките и външни експерти ще изследват състоянието на популациите от есетри в българския участък Дунав. За финансирането на тази експедиция се разчита на дарения. Един от начините да помогнете е да се включите в благотворителното плувно предизвикателство, организирано от WWF на 14 май в София. Можете да направите дарение и на SpaseteDivataPriroda.bg.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *