Загуба на местообитания

Есетровите риби са много чувствителни към промяна на местообитанията. Променените местообитания могат да повлияят непосредствено върху навиците при хвърлянето на хайвера, зимуването и храненето и в крайна сметка да доведат до  изчезването на рибите.

Повечето есетрови риби днес хвърлят хайвера си в чакълестите брегове на долното течение на р. Дунав, където снасят лепкавите си яйца преди да мигрират обратно в Черно море. Хвърлянето на хайвера се извършва в дълбоки води, при температура минимум 9—15°C.

Популациите на есетрови риби са най-сериозно засегнати поради драматичната загуба на местообитания в басейна на река Дунав. Изправянето и канализирането на реката, и изграждането на диги по бреговете ѝ с цел предотвратяване на наводнения, е довело до драматична загуба на 80 % от естествените заливни площи и влажни зони, които са част от речната система.

Навигационните коридори са друга основна заплаха за местообитнията на есетровите риби, най-вече поради дейности, свързани с издълбаване, изправяне и драгиране на речното дъно. Извличането на пясък и чакъл, както и дънното тралене също имат вредно въздействие върху популациите на есетрови риби.

Липсата на знания за важни места за размножаване на есетровите риби по Долен Дунав означава, че незащитените ключови местообитания на есетрови риби могат да бъдат безвъзвратно унищожени.