Eкспертите на WWF: Юта Ярл

© Andreas Zednicek / WWF

Юта Ярл е ръководител на проекта  „Съвместни действия за повишаване на осведомеността относно свръхексплоатацията на дунавските есетри в Румъния и България“. Юта Ярл е консервационен експерт на Световния фонд за дива природа (WWF) от 2000 г. Есетровите видове са част от професионалния ѝ животот дълго време. Тя смята, че една от най-сериозните заплахи за есетрите е широкото търсене на техния хайвер – продуктът с най-висока стойност от тези видове.

„Първата дива есетра, която видях, беше само на два месеца и с дължина 22 см – доста впечатляваща за възрастта си. Рибите от този вид принадлежат към най-големите сладководни риби в света.

Зрелите моруни (белуга) достигат до 6 метра и тежат около тон и половина. „Моята“ есетра все още не е достигнала този размер, а и големите ѝ очи и заострена глава я правят да изглежда още по-млада.

Някои хора смятат есетровите риби са грозни. Това е непонятно за мен. Може да не са визуално привлекателни, но са много енигматични. Зрелите есетрови риби обикновено живеят в морето, като мигрират в сладководни басейни и реки за да хвърлят хайвера си. Едно време есетрите в р. Дунав стигали от Черно море до Виена и дори Германия, покривайки разстояние от около 2000 км! Но такива миграции днес са невъзможни. По реката има твърде много язовири, които блокират миграционните пътища за размножаване на есетровите риби. Основна пречка са язовирите в пролома „Железни врата” на границата между Румъния и Сърбия, които ограничават миграцията на естетрите до 860 км от реката.

Друг интересен факт за есетрите е, че живеят до дълбока старост. В това отношение те много наподобяват хората – и сред тях има столетници. Разликата е, че есетрите съзряват между десет и двайсет години.

Останки от отминала епоха

Вече много години есетровите риби са неизменна част от моя професионален живот като консервационен експерт в WWF. И смея да кажа, че силно се привързах към тези особени животни. Още от времето на динозаврите, те са обитавали всички видове водни басейни из целия свят. Но сега, повече от 200 милиона години по-късно, те са на ръба на изчезването. Вината е на сравнително младия вид, Хомо сапиенс.

През юни 2010 г. за пръв път видях диви есетрови риби отблизо. Имах невероятната привилегия да присъствам на улавянето на излюпени през пролетта в Румъния есетри. Улавяне? Да, но само с цел подобряване на опазването им. След като бъдат премерени на дължина и тегло и бъдат маркирани, рибите се връщат в родната им река Дунав. Румънските изследователи от Института за изследване на делтата на река Дунав в Тулча се отнасят много внимателно с есетрите. Първо внимателно освобождават уловените млади риби от мрежата, записват данните на всяка от тях, както и нежно поставят индивидуални маркери на гръбните им перки.

Защо трябва да научим повече?

Проблемът е, че знаем твърде малко за тези редки и древни животни. Така например, все още не е ясно къде са разположени местата им за размножаване. Тази информация е важна, тъй като тези местообитания са все по-застрашени – съществуват планове за увеличаване на навигационните коридори по реката, изграждане на нови диги срещу наводненията и добиването на по-големи количества чакъл.

Друга сериозна заплаха произтича от търсенето на черен хайвер, най-ценният есетров продукт. Долен Дунав е единственият регион в Европа, където в миналото се е произвеждал и продавал хайвер в големи количества. Но в днешно време уловът на есетрови риби е намалял драстично. За да подобри ситуацията, Румъния предприе сензационна стъпка през 2006 г. и забрани риболова на есетри през следващите 10 години. България последва този пример. Въпреки това, все още съществува – сега незаконен – улов на есетрови риби. Бях в малкото румънско градче Сфанту Георге със снимачния екип на WWF, за да интервюираме някои рибари. Любимото място за риболов в Румъния се намира в сърцето на делтата на река Дунав, където Дунав се влива в Черно море. Това е добре позната област сред любителите на природата. Първоначално, Кристиан, мой колега от румънския офис на WWF, трябваше да положи известни усилия да убеди рибарите в местната кръчма да участват в нашето интервю, но после те ни поканиха у дома и почерпиха със сардини и черен дроб от сом, и започнаха да разказват, без никакво видимо притеснение, за това как ловят есетри въпреки забраната. Обясниха как хайверът им носи достатъчно пари, за да изучат децата си или да ремонтират покрива на къщата.

Развълнуван съм, че нашето проектно предложение към Европейския съюз беше одобрено. Трябва да подобрим сътрудничеството си с рибарите и да ги спечелим за опазването на есетровите риби. Само с подкрепата на всички заинтересовани страни – рибари, изследователи, институции и природозащитници, есетрите ще имат не само дълго минало, но и бъдеще.“

Този текст е публикуван за първи път в списание Panda, издавано от WWF Австрия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *